Народният представител Георги Божинов, депутат от „Коалиция за България“ е депозирал пред Председателя на парламента проект за изменение и допълнение на Закона за водите.
Преди повече от две години Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) разработи проект за нов закон регламентиращ ВиК услугите, но поради многото забележки от страна на другите министерства (най-вече Министерството на околната среда и водите) той не бе приет от Министерския съвет досега. Противоречията в изясняване собствеността на ВиК системите и липсата на законодателна мярка затова доведе до спиране на финансирането по програма „Околна среда“ за инвестиции във ВиК сектора в размер на 1,5 млрд. евро. С проектът на г-н Божинов се предлага нова философия за развитие на ВиК сектора, която в голяма степен кореспондира с проекта на МРРБ.
Според предложението за допълнение и изменение на Закона за водите за нуждите на управлението, планирането, изграждането и оперирането на ВиК системите територията на страната се разделя на обособени територии. По принцип границите на тези територии ще бъдат границите на настоящите регионални и общински ВиК оператори. В бъдеще обаче тези граници може да се разширяват или намаляват в зависимост от включването или изключването на общини в тях.
Интересното в проектозакона е, че управлението на ВиК системите се възлага на регионални Асоциации по ВиК, а министъра на регионалното развитие и благоустройството има само координиращи функции. Тези асоциации ще се състоят от Областния управител на дадения регион и кметовете или упълномощени представители на общините от региона, определени от съответния Общински съвет. Председател на всяка една регионална Асоциация по водите е съответния Областен управител, който има право да гласува с 35 % от гласовете. Останалите 65 % от гласовете се разпределят между отделните общини на база брой на населението в тях. Основно решенията в Асоциацията по ВиК ще се взимат с 3/4 т.е. 75 % от гласовете. В случаите, когато тези асоциации се състоят само от Областния управител и една единствена община, решенията ще се взимат с консенсус.
Тези асоциации ще определят ВиК оператора за дадена обособена територия, ще сключват договора с ВиК оператора за възлагане на дейностите по предоставяне на ВиК услугите, ще контролират изпълнението на задълженията на ВиК оператора, ще съгласува бизнес-плана на ВиК оператора, ще съгласува Общите условия на договорите между ВиК оператора и потребителите и т.н.
Предвижда се към всяка асоциация по ВиК да има изградена и съответната администрация.
Със настоящите ВиК дружества, които извършват като ВиК оператори предоставянето на ВиК услугите, ще бъдат сключени договори на принципа на завареното положение. Характерното е, че в законопроекта е заложен краен срок за действието на тези договори, който е максимум 15 години. Минимален срок обаче не се предвижда. С други думи отделните асоциации по ВиК може в изключителен кратък срок, след влизането на промените на Закона за водите в сила, да променят ВиК оператора. Трудовите правоотношения на работниците и служителите от настоящите ВиК оператори ще бъдат прехвърлени към новия оператор, спазвайки се процедурата по Кодекса на труда.
Определянето на новия ВиК оператор се предвижда да става или по процедурата на Закона за концесиите или по процедурите на Закона за обществените поръчки.
Коментара, който може да се направи за предложените промени, е че за съжаление този законопроект не кореспондира с тенденциите в световната икономика вследствие на финансовата и икономическа криза във всички сфери. Докато светът отрича наложения в последните десетилетия „нов неолиберален модел“ и отделни държави предприемат стъпки към повече държавност в отделни структуро-определящи сектори, то предлагания законопроект ще доведе до повече раздробяване управлението и стопанисването на ВиК системите, а не до укрупняване и подобряване качеството на ВиК услугата.
Прави впечатление, че разширявайки и увеличавайки публичната администрация за целите на Асоциациите по ВиК, ще се увеличи и бюрокрацията, а това от своя страна може да доведе до прилагането на отделни корупционни практики.
Най-абсурдното обаче е, че чрез използваната процедура да се предлагат изменения и допълнения в съществуващ закон, от един единствен народен представител, води до заобикаляне на Директива 2000/60/ЕО на Европейския съюз за установяване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за водите, тъй като в тази директива изрично е посочено, че приемането на закони свързани с управлението на водите, трябва да се осъществява след публично обсъждане в продължение на 6 месеца.
Не на последно място буди недоумение, че промени в законодателството, касаещи монополна и изключително важна сфера, каквато е ВиК системата се извършват в последните дни на настоящия парламент. Не може да се отрече, че всеки един трезвомислещ гражданин ще погледне на това с голяма доза съмнение за нещо „гнило“, нищо че за бързането може би има и обективна причина, измерваща се в повече от милиард евро блокирани пари от еврофондовете за България.