КТ“Подкрепа“ разпространи свой Меморандум за икономическа, финансова и социална стабилност на Република България в условията на глобална криза до 2013 година.

М Е М О Р А Н Д У М 

НА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА „ПОДКРЕПА” 

ЗА ИКОНОМИЧЕСКА, ФИНАНСОВА И СОЦИАЛНА СТАБИЛНОСТ НА Р БЪЛГАРИЯ В УСЛОВИЯТА

НА ГЛОБАЛНА КРИЗА ДО 2013 Г. 

 

България е изправена пред сурово изпитание. Световната икономическа и финасова криза, която ще генерира дълбока социална катастрофа, ще се отрази изключително негативно на новите демокрации, в т.ч. и на нашата страна.

От септември 2008 г. кризата влезе в нов етап – започна рецесия в страните – основни партньори на България. Особеностите на българската криза са във факта, че тя стартира с икономическа и благодарение на неадекватните действия на българското правителство и на Българската народна банка и предизвика финасови трусове. Анализът на ситуацията показва, че през своя мандат настоящото правителство не можа да се възползва от предимствата на еврочленството и този мандат беше белязан от радостта и еуфорията с влизането на България в Европейския съюз и огорчението, че България е най-бедна, най-корумпирана и единствената с най-високи санкции страна-членка.

Далече останаха надеждите за висока конкурентноспособност, човешки просперитет, основан на високи доходи, реформирана и ефективна образователна система, модерно здравеопазване и справедлива социална политика.

Тежкото наследство от предходните две управления – корупция, организирана престъпност, сива икономика и имитация на реформи в основните публични системи, не само не беше преодоляно, а задълбочено в негативен план.

Генезисът на негативните тенденции в управлението на държавата се корени в липсата на коалиционна култура, която изисква ясно и точно разпределние на отговорностите на партиите-участници в коалицията по ресори и икономически дейности и министерства, на базата на обща стратегия. Вместо това, квотното управление създаде хаос, разми отговорностите и големият губещ, който носи негативите от това управление е БСП. Получи се така, че през целия мандат НДСВ се държи като опозиция, която не носи отговорност, но умело рекетира останалите участници в своя полза. Такова поведение е вредно както за коалицията, така и най-много за развитието на страната и нейното членство в ЕС.

Чудовищната корупция и срастването на властта с организираната престъпност, която излезе от детската си възраст и придоби нови префинени форми на едър бизнес и невероятни конфигурации на лобиране, доведе до безпрецедентни мерки от страна на ЕС. Вместо щедро отпусканите средства от европейските фондове да ускорят конвергенцията, на практика България сама трябва да финансира селското си стопанство и транспортната инфраструктура поради спиране на евроресурсите. Това налага преструктуриране на приоритетите в бюджета на страната и за дълго време обрече България да остане на последно място по доходи.

Успоредно с това, натискът на държавните монополи за повишаване на цените на природния газ, от една страна, ще повиши инфлацията, което отдалечава влизането на България в еврозоната, а от друга – подкопава икономическия растеж, оттегляне на чуждите инвестиции от страната, и е реална заплаха за заетостта, замразяване на доходите и всичко това се случва на фона на финансовото цунами, предизвикано от световната ипотечна и финансова криза.

В този контекст, бодряшкото поведение на правителството, в условия на криза, изглежда цинично неадекватно и би било комично, ако не беше трагично за страната.

Икономиката, както е известно е инертна система и политиката е онзи коректив, който би трябвало да я държи в рамки, полезни за развитието на страната и съдбата на цялото общество.

Липсата на правилна визия или национална доктрина, обединяваща отделните политики е генератор на хаос, в чиито подстъпи се намираме и е предвестник на тотална криза, основен индикатор, за която е липсата на доверие към всички институции.

В края на мандата си тройната коалиция успя на практика да доведе страната до фактическа политическа и икономическа криза и още по-страшно – до криза на институционалния модел на страната.

 

Кое и как доведе страната до този колапс?

 

ПЪРВО: Външни фактори

Кризата, разразила се през 2008 г. е стряскащо голяма и все още никой не се наема да потвърди, че нейният пик е преминат. Последиците от нея ще се усещат много дълго време, тъй като икономическата система е инерционна.

Както при всяка криза, фундаменталната причина е алчността за печалби. Към това следва да се прибави:

–         неефективната система за оценка на риска в инвестиционния процес;

–         корупционната и неадекватна среда, създадена от рейтинговите агенции;

–         пренебрежението спрямо сигурността;

–         неглижиране и на малкото съществуващи правила и регулатори.

Де факто, акционерите на финансовите институции управляваха до вчера пазара и още по-неприятно е, че международните регулаторни органи се поддадоха на алчността на акционерите. Това позволи да се либерализират изискванията за капиталова адекватност, известна като „Барел ІІ”, което от своя страна, довдеде до неправилна оценка на риска.

На практика се пренебрегва интересът на вложителите, които депозират реални пари за сметка на печалбите на банките и големите корпоративни клиенти.

Липсата на точни и прозрачни регулатори доведе до имагинерни рейтинги, давани от рейтинговите агенции на база корупция, оттам до имагинерни печалби и чийто резултат е световен колапс на финансовите пазари.

 

ВТОРО: Фактори за националния статус

Огромните проблеми на банките в ЕС се отразиха пагубно и на българския финансов пазар. БФБ е пред колапс, банките, опериращи на територията на страната изпитват сериозни трудности, защото огромната част от натрупаните печалби изтичат към банките-майки и няма сила, която да ги спре, поради факта, че почти всичките са дъщерни дружества на големи банки, дестабилизирани от глобалната финансова криза. Неадекватното поведение на БНБ с намаляване на минималните резерви на търговските банки без ясно формулирани условия – паричният ресурс да остане в страната – на практика освободи 2 млрд. лв, които моментално изтекоха към банките-майки извън страната. Това наложи:

–         рязко свиване на достъпа до кредитен ресурс за българските търговски дружества;

–         значително повишаване на лихвите по кредитите. Липсата на свеж паричен ресурс подтикна банките към спиралата за наддаване и нездравословно повишаване на лихвите по депозитите, което в крайна сметка крие сериозна опасност от банкови фалити.

Основните национални икономически показатели на света показват трайна тенденция към влошаване.

Ръст на Брутен вътрешен продукт

 

година		2007	2008	2009
група страни			очаквано	прогноза
глобална
икономика		4,7	3,7	2,3
G-7		2,2	1,0	0,1
USA		2,0	1,0	0,1
EС		2,6	1,7	– 0,2

 

 

Инфлация

 

година		2007	2008	2009
група страни
глобална
икономика		3,6	5,6	3,6
G-7		2,2	3,6	2,2
USA		3,9	7,6	2,5
EС		2,1	3,5	3,6

 

Основните индикатори на световната икономика през последните 20 години на ХХ век чувствително се влошиха.

–         с 50% намаля спестовната квота на частните домакинства;

–         безработицата се е увеличила с от 2 до 7 %;

–         промишленото производство рязко се сви и големите икономики, като САЩ са вече в рецесия, която се задълбочава.

България и другите нови членки на ЕС са изключително лабилни и чувствителни и глобалната криза ще ни се отрази много по-тежко и катастрофално.

Състоянието на българската икономика в тази ситуация е доста сложно. Основните важни характеристики на това състояние, които обвързват нашата икономика със световните процеси са:

1. Българската икономика е отворена. Изнасяме две трети от брутния си продукт и внасяме четири пети от него. Няма начин да останем изолирани от евентуална световна криза.
2. С въвеждането на Валутния борд на Българската централна банка и на българското правителство е фактически забранено да провеждат каквато и да е монетарна политика, а българският лев е фиксиран към еврото. Затова всякаква наша антикризисна програма трудно може да бъде копирана от страните, които имат своя валута, и дори от страните от еврозоната.
3. Българската икономика е в състояние на непрекъснат растеж от 1997 г. досега. За същия период обаче растеше и световната икономика, при това за първи път в истинска глобализирана среда.
4. България има огромен търговски дефицит. Досега това не беше тревожно, защото този дефицит се компенсираше от все по-нарастващите чужди инвестиции. Както и да се развие кризата, при всяко положение ще има намаление на преките чужди инвестиции за определен период. Свиването на дефицита по текущата сметка за последните месеци не е добра новина, защото на практика означава колапс във вътрешното потребление на инвестиционни стоки. Факт е, че с 50% спадна ръстът на промишленото производство, очаква се стагнация в туризма, а строителството е почти замряло.
5. Много малка част от българските търговски дружества разчитат на българската или на други фондови борси за привличане на свежи пари. Източник на финансиране на българските фирми в момента са или чуждите инвеститори, или българските банки. Почти цялата българска банкова система обаче е собственост на различни европейски банки. Това прави кризата на родния капиталов пазар пренебрежимо безинтересна, но евентуалната криза в европейската банкова система ще повлияе силно върху нашата икономика.
6. Българската икономика е най-слабо конкурентноспособна в Европейския съюз и се нуждае от значителни и целенасочени нови инвестиции за повишаване на конкурентноспособността си. Намаляването на потока от инвестиции ще блокира опитите за ускорено развитие на конкурентни предимства на български стоки и услуги. През следващите две до три години в България се очаква дълбока рецесия с нулев ръст на БВП, с ръст на безработицата 12-13% за 2009 г. и за 2010 г. на годишна база. Инфлацията бележи нисходяща тенденция, а дългосрочните капиталови инвестиции ще се понижат за 2009 г. с 15%, а за 2010 г. – с 13 до 14%. Преките чужди инвестиции ще намалеят с 20% за 2009 г. спрямо 2008 г. и с 11% за 2010 г. спрямо 2009 г. Прогнозата за обема на износа се очаква да бъде негативна. За 2009 г. очакваният спад е 13% спрямо 2008 г., а за 2010 г. с още 5% спрямо 2009 г. Вносът също ще намалее с 14% за 2009 г. и с 6,8% за 2010 г.
7. Българите имат най-ниските доходи в Европейския съюз. Неинфлационното нарастване на тези доходи е възможно само при увеличаване и преструктуриране на износа. Намаляването на инвестициите в инвестционни стоки ще намали темповете на нарастване на българския износ и ще закотви доходите ни на най-ниското стъпало в Европа.

 

Като че ли не са достатъчни индуцираните отвън проблеми, та днешното правителство взема решения и извършва действия, които създават допълнителни проблеми в макроикономическата ситуация, както и в самата реална икономика.

1. Решението за изразходване на близо милиард и половина от бюджетния излъшък преимуществено в преки субсидии към населението означава, че тези пари ще излязат веднага на потребителския пазар и ще помпат инфлацията.
2. Знакът, който подават управляващите със схемата за изразходване на излишъка, предопределя и философията на разходната част на бюджета за изборната 2009 г. Както отбелязахме по-горе, не се забелязва Министерството на финансите да е тръгнало да си събира обратно разпратения по ведомствата за съгласуване проектобюджет и да инициира дебат за промяната му.
3. Не са подготвени и не се предвиждат промени в данъчното и осигурителното законодателство, които да оставят в ръцете на предприемачите повече пари, за да поемат с тях част от рисковете на кризата. Напротив, управляващите категорично отказват да дискутират дори разумните предложения за намаляване на ДДС и за връщане на данъчния кредит на крайния потребител (изцяло или частично) за някои стоки от първа необходимост, лекарства, учебници и др.
4. Повишаването на цената на природния газ без предварително анонсиране с общо 50 на сто в следващите три месеца праща в коша за боклук всички разчети на голям брой български предприятия за себестойност, ценообразуване, трудови възнаграждения, печалби, инвестиции. Върху енергоемките индустрии, паралелно със световната криза се стоварва още по-тежка нашенска газово-финансова криза, създадена само с подписите на шефовете на държавния монополист и уж независимия регулагор.
5. Необосновано увеличаване на такси за административни услуги, които все повече придобиват данъчен характер и определено затрудняват гражданите и бизнеса.

 

 

 

Основните цели през следващите четири години са:

 – възстановяване доверието на европейските институции и свързаните с тях възможности за достъп до еврофондовете;

– запазване на Валутния борд до влизане на България в еврозоната;

– запазване на икономическата и финасова стабилност на страната;

– изграждане на национална доктрина за развитието на страната в следкризисния период;

– създаване на условия за успешно реализиране на Лисабонската стратегия;

– повишаване на образователното и квалификационно равнище на трудовия ресурс;

– създаване на сигурност и законност в българското обществено развитие и реформиране на съдебната система;

– свеждане на корупцията до поносими за обществото размери;

– запазване на социалния мир чрез ефективно развитие на социалния диалог;

– справедливо разпределение на тежестите от кризата между основните контрагенти на индустриалните отношения;

– ограничаване на сивата икономика.

 

 

КТ „Подкрепа” счита за свой дълг и право да представи пред политическите сили своята визия за приоритети на обществено-икономическото и социално развитие през следващите четири години.

Отношението на всички парламентарни и извънпарламентарни политически сили към нашата визия ще определи и нашето поведение по време на националните парламентарни избори и изборите за Европейски парламент.

 

Национални приоритети

 

Политическите сили и социалните партньори са длъжни да постигнат съгласие по националните приоритети за следващите четири години в два основни аспекта:

І. Приоритети и мерки за тяхното постигане по време на глобална криза.

ІІ. Приоритети за подобряване и стабилизиране на финасово-икономическия и социален статус на страната в следкризисния период.

 

В тази връзка след приключване на парламентаринте избори  и сформиране на правителство, следва да се разработи и сключи Пакт с план за действие през двата цитирани периода между национално представителните синдикални и работодателски организации и правителството. Основните акценти в него предлагаме да обхващат:

ПЪРВО: Антикризисни приоритетни политики

І. Запазване на финасово икономическата стабилност

Положителни предпоставки:

1. Наличие на Валутен борд;
2. Относително висок фискален и валутен резерв.

Негативни страни за постигане на този приоритет:

1. Липса на възможност за определяне пика на кризата;
2. Фактът, че финасовата криза в България ще дойде по-късно през иконимическа рецесия;
3. Фискалните и валутни резерви на страната през следващите две до три години няма да имат възможност да бъдат попълнени поради нулев ръст на БВП;
4. Нестабилна политическа обстановка, тъй като България е в условия на избори и смяната на правителството, период, който на практика показва, че новите управляващи имат нужда от технологично време да влязат във властта, а ако останат старите управляващи липсата на доверие от страна на ЕС ще блокира достъпа на европари до българската икономика.

Мерки за осъществяване на приоритета:

1. Стабилизиране и подобряване на бизнес климата:

► стимулиране на бизнескредитирането чрез намаляване на лихвите по бизнескредите и револвиране на старите и лоши кредити;

► стимулиране на вътрешното потребление

А) Увеличаване на минималната работна заплата за страната на 360 – 400 лв. и увеличаване съобразно с това на равнището на минималния осигурителен доход (прагове) по браншове и категории персонал от 1 юли 2009 г.;

Б) Развитие на системата за ваучерно хранене на работниците и служителите, като:

• се увеличи броят на обхванатите предприятия и лица чрез премахване на квотите на операторите;
• преразглеждане на изискванията както за операторите, така и защитите, отчитането и съхранението на ваучърите;
• отнемане на лицензите на неактивните оператори;
• предвиждане на средства в съответните бюджети с цел осигуряване на възможности и за държавните служители и заетите в администрацията да имат достъп до тази придобивка;
• увеличаване на необлагаемата месечна сума за едно лице от 60 на 80 лева.

Освен ползи за работниците, техните семейства и работодателите, всичко това ще стимулира производството и потреблението на хранителни стоки в ниския ценови сегмент, т.е. ще се развие българското производство и ще се създадат нови устойчиви работни места.

2. Данъчни облекчения

А) Замразяване нивото на акцизите до края на кризата;

Б) Промяна в ставката на ДДС от 20 на 18%;

В) Ускоряване срока за възстановяване на данъчни кредити.

3. Минимизиране на нелоялната конкуренция чрез разпростиране на браншовите колективни трудови договори.

ІІ. Защита на трудовия пазар и предотвратяване на тежките поражения върху системата за социална сигурност

Мерки за осъществяване на приоритета

1. Увеличаване на размерите на паричните обезщетения за безработица чрез увеличаване на минималното дневно обезщетение от 6 на 12 лева, на максималното обезщетение от 12 на 24, либерализиране на условията за получаване на обезщетението и неговата продължителност съобразно нарасналия осигурителен риск в условия на криза; промяна в механизма на парични обезщетения за безработица по отношение на сезонните и временните работници;
2. Увеличаване на размера на минималното обезщетение за засегнати работници и служители в случай на фалит на работодателя от фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” при несъстоятелност на 400 лева месечно, удължаване на срока на неговото получаване от три на шест месеца; облекчаване на административните процедури за достъп за получаване на обезщетението и връщане на размера на вноската от работодателя на равнището й от 2008 г. – 0.5% вместо 0.1%;
3. Осигуряване на държавни гаранции за изплащане на договорените в колективните трудови договори обезщетения на уволнени работници и служители над определените минимални такива по Кодекса на труда;
4. Нормативни и регулаторни промени с цел недопускане на по-нататъшни загуби на пенсионните фондове от допълнителното задължително осигуряване (втория стълб) и техните вложители, целящи увеличаване на възможностите за инвестиции в банкови депозити в български банки;
5. Незабавно преразглеждане на Националния план за действие по заетостта с цел неговото спешно структурно преориентиране в контекста на кризисната ситуация на българския трудов пазар исъздаване на ефективни програми за разкриване на нови работни места, приоритетно за секторите, засегнати от кризата и за загубилите  работата си работници и служители при масови съкращения в отделни предприятия, в това число и специална програма за „Кремиковци” АД и други секторно застрашени фирми;
6. Спешно развитие на нови мерки и политики чрез Оперативните програми „Развитие на човешките ресурси” и „Административен капацитет” за обучение и преквалификация на човешките ресурси с цел увеличаване на тяхната мобилност и адаптивност към реалните условия по време на криза за реализация на пазара на труда.
7. Незабавно да бъдат предприети мерки за заявяване пред Европейската комисия нуждите от съфинансиране на активните мерки на пазара на труда от различните фондове и програми на Европейския съюз, попадащи в приложното поле на МТСП ( ЕСФ; ЕФПГ; Прогрес).

ІІІ. Защита на доходите, покупателната способност и достигнатия жизнен стандарт на населението в периода на криза.

Мерки за осъществяване на приоритета

1. Промяна в политиката на БНБ и държавата по отношение на възможностите търговските банки да променят под натиск условията по стари потребителски кредити в ущърб на кредитополучателите;
2. Промени в закона за ДДС с цел пълно или частично възстановяване на данъчния кредит при крайния потребител на база касов бон, особено за стоки от жизнено значение, като напр. лекарства, диетични храни, книги и учебници; и специфични услуги – напр. адвокатски, туристически, транспортни;
3. Намаляване на административните такси за обслужване на гражданите от държавната и общинска администрация.

ВТОРО: Политики за стабилизиране и подобряване на финансово-икономическия и социален статус на страната след кризата:

   І. Институционални проблеми в управленския модел на страната

Задълбочаващата се пропаст и кризата на доверие между гражданите, от една страна, и политиците и държавните институции, от друга, налагат необходимостта от съществени корекции в основния обществен договор (Конституцията на страната) извън тези, продиктувани от членството ни в ЕС. За следващите четири години чакат своето решение проблемите, свързани с баланса, контрола и взаимодействието на трите части на държавната власт – законодателна, изпълнителна и съдебна. Недостатъчно добре са уредени в сегашната нормативна уредба следните проблеми:

1. Практическото приложение на изричната норма, забраняваща детския труд, контрола и санкциите.
2. Грижата за хората в неравностойно положение, в т.ч. децата без родителска грижа и социално слабите възрастни хора.
3. Под знака на гъвкавата сигурност и глобалната криза се нарушава конституционната гаранция за правото на всеки работник от защита срещу неоснователно уволнение.
4. Сериозните пропуски в Закон за защита на вземанията на работниците при фалит, оставят работниците и без обезщетенията, колкото и малки да са те.
5. Конституционно закрепеното право на всеки човек за достъп до медицинска помощ, опазване на човешкото здраве и превантивни здравни грижи, няма реална реализация поради липса на стиковка между отделните закони, уреждащи тази материя.
6. Конституционният модел на съдебната власт в България се нуждае от сериозни промени, за да гарантира по-пълно спазването на индивидуалните трудови права на гражданите, в т.ч.:

А) Наложително е радикално подобряване на процеса на правораздаване, в т.ч. и на трудовите дела, както и създаването на специализиран трудов съд;

Б) Необходими са конституционни гаранции за правата на гражданите (правото на индивидуална и колективна жалба пред Конституционния съд), които до този момент нямат достъп до Конституционния съд и нямат правна защита при противоречащи се закони или пък закони, противоречащи с конституцията;

7. Повишаване ефективността и контролът върху властовите компетенции на изпълнителната власт и президентската институция, в т.ч.:

А) Създаване на правна възможност за отзоваване на отделен министър по искане на една десета от избирателите;

Б) Въвеждане на законодателна инициатива на президентската институция;

В) Гарантиране на отговорен социален и граждански диалог както с изпълнителната, така и със законодателната власт.

8. Избирателната система на страната се нуждае от кардинални промени, които да се извършват след обществен дебат и най-малко една година преди следващите избори. Това, което направи 41-ото Народно събрание с избирателния закон, броени дни преди парламентарните избори е безпрецедентно нарушение на избирателните права и мимикрия с желанието на суверена (българския народ) за мажориарно избирателна система.
9. За да бъде по-ефективен законодателният процес, следва да се гарантира ролята и значението на националните и местни референдуми с нов закон за референдумите, в който волята на суверена (българския народ) да бъде задължителна за народните избраници.

ІІ. Промени в трудовото законодателство:

1. Закон за правото на стачка – правото на стачка е определено с Конституцията на Р България, но фактически уредбата му липсва, защото Законът за уреждане на колективните трудови спорове не изчерпва обхвата на понятието и процедурите по провеждането на стачките, особено що се касае за национални такива и стачки при и по повод несъгласие с решение на институции и отделни министерства и ведомства.
2. Промени в Закона за доходите на физическите лица по отношение на:

А) Необлагаем минимум;

Б) Въвеждане на прогресивна система на данъчно облагане за високите доходи;

В) Обхвата на данъчната основа;

Г) Данъчно облагане на самонаети и свободни професии.

3. Промени в КТ по отношение на:

А) Усъвършенстване на социалния диалог;

Б) Усъвършенстване на колективното и трудово договаряне;

В) Прецизиране на контролните функции на социалните партньори;

Г) Сигурността и гъвкавостта на трудово-правните отношения.

ІІІ. Законодателни инициативи и инструментариум по отношение оптимизирането на нормативната база, разпростирането на добрите практики и ограничаването на лошите такива, дейността по здравословни  и безопасни условия на труд чрез:

1. Развитие на системния подход чрез въвеждането на методическото ръководство на МОТ –ILO2001 и OHSAS 18000.
2. Оптимизиранеи разширяване на функциите и създаване на ефективен регламент за дейността на комитетите и групите по условия на труд.
3. Законодателно разширяване на синдикалната сигнална функция по отношение условията за безопасен и здравословен труд.
4. Създаване на нов регламент с цел по-голяма ефективност на органите за социален диалог, свързани с безопасността и здравето при работа.
5. Оптимизиране на системите за оценка и анализ на риска на работните места.
6. Институционално усъвършенстване на вътрешния одит в предприятията по проблемите на риска при работа, здравословни и безопасни условия на труд.
7. Оптимизиране на документооборота в областта на здравословните и безопасни условия на труд. В момента националната система за безопасност и здраве при работа се управлява чрез повече от 700 документа. Към тях като се прибавят изготвените първични документи в предприятието, системата за документооборота става трудно обхватна, тромава и неефективна.

ІV. Политики по заетостта и пазара на труда

1. Ситуиране на работещи в мрежа реални трипартидни съвети към МТСП и нейните поделения на национално, регионално и местно ниво за диалог и изграждане на становища за консенсусни  мерки и програми в краткосрочен, оперативен (тримесечен), средносрочен (годишен) и дългосрочен порядък с оглед превантивно формиране  на общонационална политика, касаеща заетостта и пазара на труда в Република България още в етапа на нейната подготовка, с приоритети и действия, водещи до осезаеми и положителни резултати с трайни ефекти и дългосрочно въздействие.
2. Изграждане след анализ на потребностите и съгласуваност на целите, на адекватни планове за действие по заетостта, съдържащи програми и мерки в контекста на  конкретна ситуация, осигуряващи добро съотношение на разходите спрямо резултатите при взаимна обвързаност на разработваните политики и спазването на вътрешната логика, предхождаща тяхното проектиране и последващо осъществяване.
3. Предприемане на реформи в публичните услуги по заетост, с оглед подобряване на тяхната адекватност, полезност и достъпност чрез:

А) Аутсорсинг на неспецифичните дейности за всички агенции към МТСП.

Б) Споделяне на дейности и отговорности със социалните партньори от националната политика относно наблюдението, въздействието и контрола  върху пазара на труда.

В) Административно опростяване и електронизация на   процедурите по обслужване на гражданите.

4. Съсредоточаване на дейностите от държавната политика върху подпомагане на групите в неравностойно положение, безработните без образование и случаите на масови съкращения.
5. Програмиране на Националния план по заетост с оглед, редуциране на неработещите години наред програми и мерки, опростяване и повишаване на неговата ефективност с акцент върху целевите групи, имащи нужда от държавна подкрепа като модулно бъдат обособени самостоятелно следните мерки:

А) Антикризисни мерки;

Б) Мерки, предназначени за безработни лица;

В) Мерки, предназначени за работодатели;

Г) Мерки, предназначени за безработни лица от групи в неравностойно положение;

Д) Регионални мерки и програми.

6. Националният план за действие по заетостта съдържа самостоятелни модули, обобщаващи отделните възможности, предвидени за всяка приоритетна  целева група.
7. Чрез целеви действия по разпространение, включително и чрез помощта на социалните партньори, конкретната информация, касаеща мерките от Националния план за действие по заетостта да достигне  до всеки конкретен потребител и бенефициент за всяка една мярка.
8. Опростяване до минимум на процедурите за ползване на антикризисни мерки от целевите групи по тях.
9. Препрограмиране на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” с оглед повишаване на нейната гъвкавост по отношение на реалните (конкретни) и дългосрочните (прогнозни) нужди на реалния пазар на труда.
10. Повишаване на публичността и информираността относно изготвянето, утвърждаването, изпълнението и постигнатия краен ефект от националните мерки и европейските програми, касаещи пазара на труда.
11. Изграждане на нова национална програма, управлявана на трипартитен принцип за допълнително външно и безвъзмездно финансиране на Активната държавна политика на пазара на труда с дългосрочна визия и секторна насоченост, чрез средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията.
12. Политика по доходите,гарантираща реалното намаляване на трайната поляризация на доходите и изгубената покупателна способност

ЕКП излезе с нарочна декларация, в която настоява за нов социален пакт в Европа. Българскте синдикални организации в унисон със синдикатите в ЕС са констатирали едно важно обстоятелство, че работниците нямат никаква вина за настоящата глобална криза, но са принудени да плащат особено висока цена поради неадеквантите и безуспешни опити на бизнес средите за справяне с негативните последици от нея. КТ „Подкрепа” констатира и още едно друго обстоятелство, че българският бизнес настоятелно опитва да стовари цялата тежест на кризата върху хората на труда с цел да запази своите печалби. Ето защо, в рамките на този нов социален пакт КТ „Подкрепа” настоява за приемане на мащабна програма за възстановяване на българската икономика, предвиждаща създаване на нови и качествени работни места, насочване на инвестициите към производства с нови IT технологии. Нарастването на работните заплати и пенсиите и подобряване на финансовата стабилност на страната ще доведе до стимулиране на потреблението и до икономически растеж на българското производство. Ето защо, КТ „Подкрепа” настоява за генериране на нова политика по доходите с цел:

1. Рязко повишаване на минималната работна заплата.
2. Разработване на нов механизъм за прага на бедност, основаващ се на актуални данни от предходна година.
3. Продължаване на практиката на договаряне на минималните осигурителни прагове, които да се превърнат в минимални работни заплати по икономически дейности и групи професии.
4. Създаване на нормативна основа и механизъм за участие на работниците в собствеността и печалбата.
5. Националният индекс на ръста на работните заплати , договорен на бипартитен принцип да не бъде препоръчителен, а задължителен.
6. Да се преустанови намалението на осигурителната тежест за работодателите с цел осигуряване устойчивост на осигурителните фондове.
7. Явлението неплатени, но заработени заплати да се криминализира.
8. Нивото на минималните плащания дори и тези, които имат качеството на заместващ доход като минимална пенсия, не следва да бъдат по-ниски от прага на бедност, с което ще се гарантира достоен живот на българските граждани като членове на ЕС.
9. Въвеждане на колективно трудово договаряне в бюджетните организации, в т.ч. и в държавната администрация.

VІ. Политики за модернизиране на социално-осигурителната система в контекста на европейския социален модел

1. С изграждането на многостълбовата пенсионна система с основен акцент защитната роля на солидарния стълб, да се достигне гарантиращ минимум от 50% на заместване на доходите от труд.
2. С цел ограничаване възможностите за заобикаляне на трудовото и осигурителното законодателство да се криминализира неплащането на осигурителните вноски.
3. Преосмисляне разпраделението на общата осигурителна вноска с ориентация към масовата европейска практика в съотношение две трети за сметка на работодателя и една трета за сметка на работника и служителя.
4. Да се продължи оптимизацията за подобряване на формулата за определяне на пенсията от първи стълб с цел увеличаване тежестта на трудовия стаж.
5. Прекратяване на практиката за изплащане на пенсии, необезпечени с осигурителен принос за сметка на солидарния пенсионен стълб. Източник за изплащане на тези пенсии следва да бъде системата за социално подпомагане или други средства на бюджета.
6. Включване в системата на задължителното осигуряване на заетите в армията, полицията и държавните служители.

VІІ. Политики за стабилизиране и подобряване ефективността на средното образование

1. Увеличаване на публичните разходи за средно образование до размер не по-малко от 6% от БВП.
2. Обезпечаване на средства за държавните и общински училища за цялостно обновление на материално-техническата база.
3. Създаване на нормативна основа и регламент за определяне вида на специалностите в съответствие с изискванията на пазара на труда.
4. Създаване на финансова възможност за увеличение на работните заплати на учителите с не по-малко от 30% на базата на увеличение на единния разходен стандарт за ученик, както следва:

А) За 2010 г. – 1750 лева.

Б) За 2011 г. – 1950 лева.

В) За 2012 г. – 2200 лева.

5. С цел обезпечаване квалификационното равнище на учителите, създаване на система за квалификационни ваучери, които да обезпечат тяхното обучение през целия живот.

VІІІ. Политики за спешна модернизация на системата на здравеопазване

Наложителна е основна преоценка на философията и архитектурата на здравната реформа с цел гарантиране достъп за всички до качествени здравни грижи, като се дефинират ясно правата и задълженията на пациентите, както и ангажиментите на държавата за достатъчно финансиране на здравеопазването. В тази връзка през следващите четири години считаме, че е необходимо:

1. Въвеждане на реален трипартизъм в управлението на НЗОК, в т.ч. и в структурирането на Общото събрание на Касата.
2. Необходима е законодателна промяна в посока договаряне на цените и обемите на здравните услуги пряко с изпълнителите на медицински услуги.
3. Спешно е наложително да се промени регламентът със закон на контрола, осъществяван от НЗОК, а не той да се договаря с изпълнителите.
4. Обвързване на акредитацията на лечебните заведения, тяхната оценка и правото на НЗОК да сключва договори с тях, с цел завишаване ефективността на оказаните медицински услуги, които се заплащат с публични средства.
5. След анализ на състоянието на финансите на Здравната каса да се определи адекватна здравна вноска за покриване на разходите по медицинските услуги.
6. Задължителен регламент на текущите и капиталови разходи по издръжка на лечебните заведения, който да задължи собствениците и принципалите на тези заведения да ги поемат изцяло.
7. Да се разработят и въведат стандарти за всички видове медицинска дейност.
8. Да се разработят и въведат правила за добра медицинска практика.
9. Спешно да се въведе здравна карта, съобразно нуждите на страната от здравни заведения. В този смисъл, до края на 2009 г. да се определи броят на болничните заведния за активно лечение, съобразно здравната карта и да се обезпечи финансирането им с публични средства. За болничните заведения, които не влизат в здравната карта да се извърши преструктуриране, като се превърнат в такива за долекуване, рехабилитация и хосписи.
10. Да се преразгледа стратегията за приватизацията на болничните заведения като се състави индикативен списък за тези, които са защитени и се разработи ясен механизъм за приватизация на останалите.
11. Да се разработят критерий и механизъм за гарантиране на дела на държавата за финансиране на скъпо струващо лечение (онкоболни, редки заболявания и др.)
12. Оптимизиране на разходите за лекарства и лечение на социално-значими заболявания и скъпо струващи програми за лекарства, съобразно бюджета на НЗОК, с цел по-ефективно ползване на средствата в интерес на пациента.
13. Консолидиране на годишните разходи за здравеопазване, включително и целеви трансфери от републиканския бюджет в размер не по-малко от 6% от БВП.
14. Да се отменят потребителските такси, плащани от осигурените.

ІХ. Политики по квалификацията и преквалификацията на работниците

На основание Лисабонската стратегия за обучение през целия живот през следващия мандат, следва да се обезпечи:

1. Достъпът на работниците до обучение през целия активен живот чрез мерки за мобилна интеграция на всички, включително и на хората в неравностойно положение. Успоредно с прилагането на квалификация, следва да се обезпечат насърчителни мерки за усъвършенстване на този процес на национално и секторно равнище.
2. Ускорено разработване на национална квалификационна рамка в съответствие с европейската такава при активното участие на социалните партньори. На база на националната разработка да се изградят секторни квалификационни рамки на основание на бипартитен диалог. Това ще даде възможност да се осигури прозрачност и публичност при съгласуване на основните политики в областта на професионалното обучение и на професионалното ориентиране.
3. Оптимизация на правилата за валидиране на резултатите от неформалното или самостоятелно учене в унисон с изискванията на Лисабонската стратегия и необходимостта от взаимно признаване на квалификациите в рамките на целия ЕС.
4. Разработване съвместно със социалните партньори на основните принципи, осигуряващи качество на професионалното обучение и ориентиране за всички квалификационни групи, съобразени с европейските изисквания.
5. Разработване на стратегия за взаимна обвързаност между образование, обучение и трудова заетост. Това би облекчило изграждането на здрави връзки между формалното, неформалното и самостоятелното учене и би валидирало резултатите от обучението, с цел спазването на изискванията на европейската квалификационна рамка.

Тези глобални мерки се отнасят както за работещите, така и за хората, застрашени от безработица или вече регистрирани в бюрата по труда. Тези политики биха дали възможност за по-широк достъп до европейския пазар на труда.

Х. Развитие на социалния диалог и колективното трудово договаряне

Социалният диалог и колективното трудово договаряне са неотменим елемент на европейския социален модел. Подобряването на тяхната институционализация е едно от предизвикателствата за следващите четири години, като основната насока следва да бъде неговата ефективност и задължителност. Само така следващото правителство и парламент биха имали реална подкрепа от страна на социалните партньори.

Необходими мерки:

1. Укрепване на трипартизма и гарантиране на неговата ефективност. В тази връзка е необходимо:

А) Законова регламентация и гарантиране на тристранното сътрудничество както от изпълнителната, така и от законодателната власт.

Б) Сключване на нов социално-икономически пакт за развитие на страната до 2013 г. между правителството и представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.

В) Да се прецизира нормативната уредба, свързана с ясно разграничаване ролята на Икономическия и социален съвет и Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Г) Да се актуализира структурата на НСТС и нейните комисии, съобразно кризисния и следкризисния период.

Д) Да се прецизират критериите за представителност на национално равнище на социалните партньори по отношение на реалните икономически дейности, които се извършват в страната, от една страна, и реалното членство на стопанските съвети, членуващи в работодателските организации.

2. Подобряване ефективността на участие на социалните партньори в европейските структури за социален диалог. Това предполага:

А) Разработване на информационна система за лесен достъп до становищата, решенията и произтичащите от това дейности на нашите участници в европейските структури на социалния диалог.

Б) Повишаване ефективността на мониторинговите комитети по усвояването на европейските фондове. Тази мярка е изключително наложителна, с цел възвръщане на доверието на европейските структури към България и улесняване достъпа до европейски пари за българската икономика. Ето защо, участието на социалните партньори в тези комитети трябва да се превърне от формално в ефективно чрез подобряване на нормативния инструментариум.

В) За ускореното развитие на капацитета на социалните партньори, следва да се улесни достъпът на социалните партньори до оперативна програма „Административен капацитет” и да се намери форма за контрол на министъра, управляващ тази програма, с цел да се ограничат корупционните практики и да се прекрати обсебването на европейските пари само от държавната администрация.

3. Развитие на автономния бипартитен диалог

Една от най-важните придобивки от членството на България в ЕС е положителният опит на страните-членки в областта на автономния бипартитен диалог. За усъвършенстване на българската практика в тази насока е необходимо:

А) Нормативно оптимизиране за правилата  и обхвата на този диалог по отрасли и браншове, с цел разширяване обхвата на колективното трудово договаряне.

Б) Обезпечаване на нормативна уредба от страна на държавата за насърчаване на колективното трудово договаряне чрез обезпечаване на възможност за договаряне на равнище област, община за отделен отрасъл, бранш или група предприятия. Необходимо е да се въведе императивно задължение за министъра на труда и социалната политика по разпростиране на отрасловите (браншови) КТД.

В) Актуализация на правната рамка, уреждаща колективното договаряне с цел създаване на такава възможност в бюджетната сфера, включително и в държавната администрация. 

Настоящият меморандум е нашата протегната ръка и добра воля към представителите на работодателските организации и бъдещите управляващи. КТ „Подкрепа” осъзнава огромната работа, която стои пред всеки, който припознава изповяданите от нас ценности. Съдбата на България е наша обща съдба. Ето защо, сме готови на сътрудничество и партньорство в името на един по-добър и достоен живот на българите.