Писмо до вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков депозира КТ „Подкрепа“ във връзка с бюджетната прогноза за периода 2011-2013 г.
В писмото е направен анализ на намерението на правителството за бюджетната рамка и са маркирани конкретни предложения за мерки, които отразяват позицията на конфедерацията в тази връзка.
Като отговорен социален партньор КТ „Подкрепа“се отнася с респект към намерението на правителството да изтегли бюджетната процедура в ранната есен, с цел да има време за съществен дебат по този сериозен проблем.
Внимателният анализ на представения материал води до:
- По прегледа и развитието на световната и българска икономика
Генералното заключение е, че данните са верни, но генезисът на тези процеси има и други причини, а именно :
Първо: Основните причини за срива в икономиката на България наистина са резкия спад в инвестициите и огромното свиване на потреблението, но :
А. Притокът на преките чужди инвестиции (ПЧИ) спадна не само поради консерватизма на инвеститорите и страха от кризата. За България, която е с най-ниските данъци и най-ниските доходи, отдръпването на инвеститорите се дължи на :
– несигурната законова основа, която се променя непрекъснато;
– тромавата административна система, която обслужва фирмите изключително бавно и с наличие все още на корупция;
– несигурната и затормозяваща работа на регистрационната система.
Б. Изключително свитото крайно потребление, в т.ч. колективното, което спада поради големите ограничения в разходите на домакинствата, не се дължи на липса на доверие в потребителите, а поради:
– липсата на пари, базирана на мизерни доходи;
– липсата на пари основана на загубата на работа и срив в статуса на домакинствата.
Освен обективните фактори, обусловени от отвореността на нашата икономика, а и като резултат от погрешни подходи в управлението, спадът във всички области – индустрия, услуги и т.н. е налице. През последните девет месеца България е в дълбока рецесия.
За нас основната причина за задълбочаващите се негативни тенденции са чисто субективни.
Това е погрешно изградената концепция, базирана на рестрикции в разходите без мисъл за катализатори на развитието. Считаме, че е необходимо:
– рязко увеличаване на минималната работна заплата, увеличаване на пенсиите, които ще стимулират потреблението на домакинствата.
– рязка промяна в политиката за привличане на чужди инвестиции – не с унизителното твърдение, че ние сме с най-ниски доходи, а в създаване на спокойна и предвидима законова, административна и бизнес среда.
Второ: Задържането на инфлацията почти до ниво на дефлация не е повод за адмирации, още повече, че това се дължи на свито потребление. Считаме, че и тук има неправилен прочит на тенденции и от там на погрешни стъпки.
Напротив, поддържането на инфлация в границите на норматива на ЕС и еврозоната е полезно и следва да се коригира с икономически лостове, а не с варварска мизерия на домакинствата и жертви от страна на бизнеса.
Трето: Вярно е, че Валутният борд запази стабилноста си през 2009 г. и 2010 г. Вярно е обаче, че валутните резерви вървят в низходяща тенденция и ако тя продължи 2011 г. може да стане преломна за стабилността на Валутния борд.
Четвърто: Състоянието на платежния баланс претърпя сериозни корекции, в т.ч. :
– намалението на дефицита по текущата сметка се сви, но това не е повод за адмирации. Тази тенденция не се дължи нито на приток на ПЧИ, нито на бурно обновление на продуктовата структура и изравняване вноса и износа, а на практика означава по-малък оборот на инветиционни стоки и спад в индустриалното производство. Считаме, че прочитът на тази тенденция е дълбоко неверен. Като пример – при 250 милиона ПЧИ за 7-те месеца на 2010 г. как за останалите 5 месеца ПЧИ ще достигнат 2 милиарда – това е имагинерна цел, която изкривява допусканията не само на макрорамката, но и на приходната част.
Пето: Особено тревожно е състоянието на фискалния резерв не защото от него се извадиха 2 милиарда с корекцията на Бюджет 2010 г., а защото:
– този дефицит закъсня. Ако още през септември 2009 г. това беше направено икономиката на страната щеше да бъде далеч напред;
– няма разумно обяснение как от 8,5 милиарда фискален резерв преди корекцията, ние се озовахме при число 6,5 милиарда;
– ако всички фискални усилия бяха направени 9 месеца по-рано и дефицитът щеще да е по-малък. Ако пък тогава харченето на парите от фискалния резерв беше разумно, т.е. в подкрепа на разкриване на работни места и на бизнеса, днес рецесията щеше да е по-лека за преодоляване.
Всичко това показва, че икономиката на страната се води в погрешна посока. Доказателство за това са и разчетите в тригодишната прогноза.
- Тенденции в развитието на българската икономика и макроикономическата прогноза 2011 – 2013 г.
По макрорамката
А. Предпоставки :
– България се намира в състояние на рецесия, която се задълбочава и твърденията за скорошно излизане от кризата са контрапродуктивни. Минимизираният през 2009 г. износ, показва лека тенденция на увеличение само на няколко договора на няколко фирми. Няма никакво технологично и продуктово обновяване в експортноориентираните фирми, за да се твърди, че има нови и по-стабилни позиции на външните пазари и че износът е онзи локомотив, който ще изтегли страната от блатото на кризата.
Вътрешното потребление е в състояние на колапс.
Намалението на безработицата има сезонен характер. Нещо повече, още през тази есен се очаква затваряне на големи структури, поради проблеми с достигане на екологичните норми. Всичко това се дължи на безотговорното поведение на г-жа Меглена Кунева и г-жа Нона Караджова при подписване на глава “Екология”, те поеха ангажимент за гратисен период до края на 2010 г., в който българските предприятия и фирми да достигнат екологичните норми. За разлика от тях, Румъния постигна гратисен период до 2017 г. Това на практика ще доведе до тотална безработица в моноиндустриален регион като Бобов дол, предстои закриване на “Брикел” Гълъбово от региона на Марица-изток и др.
Б. В резултат на цитираните предпоставки ръстът на БВП, заложен в макрорамката е абсурдно оптимистичен, което поставя под съмнение приходите и прави заложения дефицит в прогнозата неизпълним.
В. Заложените стойности на инфлацията също са под съмнение поради темповете на нарастване на цените на суровините и енергийните стоки, от една страна и нестабилните котировки на еврото спрямо щатския долар – от друга.
Г. Считаме, че има неправилен прочит на тенденциите в ръста на производителността на труда и доходите, защото:
– ако България иска да бъде конкурентноспособна, следва да акцентира в инвестиции за високи технологии и да оптимизира продуктовата структура, което неминуемо ще предизвика скок в производителността на труда;
– генерирането на конкурентноспособност от ниски доходи е анахронизъм и е контрапродуктивно. В този смисъл, замразяването на доходите е дълбоко погрешно. Ето защо, Европейската конфедерация на профсъюзите и всички европейски синдикати подеха кампания чрез натиск– за достойни доходи и високо технологични работни места, базирани на висока квалификация. КТ “Подкрепа” също счита, че това е ключът към стимулиране на вътрешно потребление и съживяване на бизнеса, който работи за него.
Д. Създателите на бюджетната прогноза сами си противоречат, като предвиждат висок икономически растеж, от една страна, и ниско търсене на труд със замразени доходи – това по принцип е нонсенс, защото:
– без инвестиционна активност няма работни места и заетост;
– без положителна динамика в доходите няма стимул в потреблението, висококвалифицирана заетост и висока събираемост на преки данъци.
III. Цели на фискалната политика
Заложените цели звучат добре, но предвиденият инструментариум за тяхното постигане е абсурден:
– не може замразяването на доходи от работни заплати и пенсии да е фактор, стимулиращ икономически растеж;
– не може рестрикцията на разходи в администрацията сама по себе си да подобри бизнес средата и инвестиционния климат;
– не може, без да се издължиш на бизнеса, да очакваш приходи във фиска, така че да увеличиш фискалния и валутния резерв и да гарантираш стабилността на Валутния борд;
– не може с нереални приходи и огромни рестрикции в разходната част да гарантираш финансирането на публични системи, още повече – да се прави децентрализация без средства за общините;
– при фактически фискални съотношения – нереален приход, увеличаващ се дълг, не може да се разчита на намаление на дефицита в ускорен порядък.
Тук също става въпрос за дълбоко погрешни политики, които не водят към набелязаните цели.
В този смисъл, нашето мнение по предложените политики е следното:
- Данъчна политика
В областта на данъчната политика се залага на стабилността. Наистина преките данъци на България са най-ниските не само в ЕС и в света без офшорните зони. Твърдението обаче, че така се насърчава инвестиционната активност така и не се случи през последната 2009 г. и настоящата 2010 г., точно обратното. Политиката обаче в кризисни години да поддържаме високи косвени данъци, особено рязкото повишаване на акцизите през 2010 г. – показва колко несъстоятелна е тя. В резултат на това, постъпленията от акцизи рязко спадна, а сивата икономика бележи ръст. Дори в номиналната стойност приходите от акцизи за 2010 г. са по- ниски от тези за 2009 г. Тогава резонният въпрос е защо тази тенденция се продължи и в годините на рецесия, т.е. и в следващия тригодишен период. При това положение остават имагинерни очаквания за постъпления – 37 милиона от газьол и 24 милиона от безоловен бензин – през 2011 г.
Ако локомотивът за излизане от рецесията е износът, както твърди икономическия екип на правителството, предстои да връщаме висок данъчен кредит при ставка на ДДС – 20 %. Не следва ли да преосмислим единната ставка на ДДС:
– от фискална гледна точка тя би могла да се диференцира за експортни стоки;
– предвид замразените доходи не може ли да се осмисли връщане на данъчен кредит на краен потребител за някои стоки от първа необходимост– и това също е начин за стимулиране на потреблението;
– ускоряването, връщането на данъчния кредит на бизнеса при подходяща процедура, охраняваща интересите на държавата и спираща данъчните измами, предложена от КТ „Подкрепа”, би стимулирала легалния бизнес, от една страна, и принудила ДДС-измамниците да спрат източването.
За нас е необосновано увеличаването на коефициента на авансовите вноски за корпоративния данък. Ефектът от тази промяна е принуда за влизане в сивата икономика, а не изчислените 35 милиона за 2010 г. и 90 милиона за следващите три години, увеличение на прихода.
Направената прогноза за постъпления от мита, няма да се случи, ако не разрушат контрабандните канали – особено за селскостопански продукти.
Въпреки усилията на МВР, битува мнението, че те не се разрушават, а само преминават от едни ръце в други.
По отношение данъка върху доходите на физическите лица, КТ „Подкрепа” предлага да се изравни данъчно-осигурителната тежест за хора с ниски и високи доходи.
Известно е, че до максималния доход /2000 лв./ лицата плащат общо 21,6 % върху дохода си /10 % за данък общ доход и 11,6 % за осигуровки/. Над 2000 лв. се плаща само 10 % данък върху дохода. Ето защо, КТ „Подкрепа” предлага над максималния осигурителен доход облагането да бъде 21,6 %, като второ стъпало на плоския данък, по този начин общата тежест за хора с ниски и високи доходи ще бъде една и съща.
Във връзка с прокламираната децентрализация негативната тенденция за състоянието на приходите от местни данъци и такси, поставя на дневен ред въпроса – как и от какво ще се издържат общините. Ето защо, КТ „Подкрепа” счита, че :
– следва да се преосмисли кой да бъде бенефициентът на данъка върху доходите на физическите лица или част от него, за да има допълнителен приход в общините;
– да се засили контролът по повишаването на събираемостта, в т.ч. чрез създаване на общинска полиция;
– лицата, които имат задължения към ДОДФЛ, местни данъци и такси, към здравеопазването и ДОО не следва да упражняват правото си да участват в местните, парламентарните и президентски избори.
По Конституция хората имат задължения да се издължават към държавата, общината и осигурителната система – щом не влагат пари, не би трябвало да имат право да избират тези, които ще управляват и менажират същите тези пари.
- Социално-осигурителна политика
Анализът на състоянието на осигурителната система, в частност пенсионната, показва остър дефицит. Демографската ситуация показва трайни негативни тенденции. Стартиралата през 2000 г. пенсионна реформа е деформирана от неолибералните идеи на три правителства, вкл. и сегашното, чрез безотговорното намаляване на осигурителните вноски, задържане ръста на доходите и високи нива на безработица, вследствие на кризата. По този начин осигурителната система е тотално дисбалансирана и вече 60 % от бюджета и зависи от републиканския бюджет. Известно е, че през тази и следващите години, той ще бъде с дефицит и трудно ще финансира тази система. Другата важна причина за дисбаланса в НОИ, произтича от нарушения принцип на солидарност, който държавата допусна с осигурителните вноски на различните категории хора, за които тя е осигурител.
В този смисъл, КТ „Подкрепа” не може да приема хаотичните действия на правителството, което с палиативни мерки иска да стовари цялата тежест върху хората на наемния труд, чрез увеличаване осигурителния стаж на всички, а за най-тежкия труд, І и ІІ категория труд увеличи и възрастта за пенсия.
През изминалите 10 години, бизнесът иззе от осигурителната система 13 милиарда, без да има реална полза за икономиката чрез намалението на осигурителните вноски, а сега няма да раздели тежестта с наемния труд.
КТ „Подкрепа” настоява за преосмисляне на тезите и за изграждане на консенсусен пенсионен модел с основни цели:
– стабилизиране на осигурителната система с хоризонт 2015 г., в т.ч. и чрез възстановяване на осигурителните вноски на ниво 2009 г. и криминализиране укриването на осигурителни вноски;
– обезпечаване на заместващ доход от пенсия от солидарния стълб на 65 % от личния доход не по-късно от 2020 г., в т.ч. чрез повишаване на заетостта и доходите.
- Политика на доходите
Генералният извод, базиран на основните допускания в тригодишната бюджетна прогноза е, че политика по доходите няма.
Този извод е обусловен от факта, че :
Първо: Минималната работна заплата е замразена до края на мандата на правителството. Всеизвестно е, че тя е онзи фактор и инструмент, който е ориентир за реалния сектор и катализатор за растеж на доходите.
Твърдението, че минималната работна заплата не влияе на производителността, БВП и добавената стойност е несъстоятелен, след като 40 % от работещите в реалния сектор работят на минимална работна заплата или минимални осигурителни прагове за съответната икономическа дейност.
Най-парадоксалното в случая е, че поради липса на необлагаем минимум, нетният доход от минималната работна заплата е 194 лв. или по-нисък от прага на бедност /211 лв./ за 2010 г..
Второ: Замразяването на работната заплата в бюджетната сфера, считаме за контрапродуктивно на фона на сериозната редукция на персонала, която удвои натоварването в държавната администрация. Особено негативно това ще се отрази на контролните органи и върху общото качество на работата, още повече, че допълнителното материално стимулиране де факто е сторнирано.
Опитът за създаване на т.н. нова система на заплащане чрез идеите на имагинерната концепция, считаме за вредни и необмислени. След първото разглеждане на този измислен документ, който среща отпор от всички социални партньори, повече нямаме данни за неговата съдба, но негативните резултати от неговото тайно налагане са налице за болшинството от администрацията. Подобен подход не е в унисон с прокламирания добър социален диалог и неглижирането на мнението на синдикатите не може да остане извън борбата им за правата на хората на наемния труд. Нагнетяването на социално напрежение не е полезно в тези трудни кризисни години.
Трето: Равнището на номиналните и реални доходи в страната е катастрофално ниско – най-ниското, не само в ЕС, но и в цяла Европа. Не може да се говори за кохезия на доходите с останалите страни от ЕС, дори с новоприетите членки, а да се генерира конкурентноспособност от мизерни доходи, което е дълбоко погрешно. Ето защо, КТ „Подкрепа” счита, че:
– твърдението, че ръстът на производителността на труда изостава от ръста на работната заплата е фриволно и невярно;
– ръстът на БДС през 2008 г. спрямо 2000 г. на един нает е 135,1 % за индустрията;
– индексът на нарастване на СРЗ за същия период е 124,7 % за индустрията;
– в добивната и преработвателната промишленост изоставането на реалната работна заплата е с 23 процентни пункта – за добивната, с 27 процентни пункта – за преработващата промишленост;
– заплатата на българския наемен работник е 1/5 от средната на ЕС -27, при производителност на труда 1/3 от ЕС – 27, измерени през паритета на покупателната способност.
Ето защо, предлагаме :
Вместо замразяване – рязко повишаване на минималната работна заплата от 240 лв. на 400 лв.:
– по този начин реалният сектор ще бъде принуден да договори доста по-високи МОП;
– ще се стимулира вътрешното потребление на домакинствата;
– ще се увеличат номиналните приходи от ДОДФЛ.
- Здравеопазване
От представения материал става ясно, че публичната система на здравеопазването, не представлява интерес за правителството, защото в него няма нито една буква за тази важна система.
В контекста на тотално редуциране на разходите, субсидията за осъществяването на болничната помощ е само 188,4 хиляди лева, а резервът на НЗОК се увеличава от 1,3 милиарда на 1,986 милиарда за 2011 г., 2,086 милиарда за 2012 г. и 2,186 милиарда за 2013 г. Това на практика означава увеличаване поддръжката на фискалния резерв и много по-малко пари за здраве и лечение на хората. Тези рестрикции ще доведат до влошаване качеството на здравните услуги или до липса на някои от тях. Ако това е здравна реформа, то може би истинското й име е геноцид.
Внимателният анализ на състоянието на здравеопазването и здравното осигуряване показват:
Първо: Акумулираните средства в НЗОК са или недостатъчни, или се използват неефективно и налице е липсата на контрол по тяхното разходване.
Второ: В извън болничния сектор структурирането е факт, но ефектът от дейността на общо практикуващите лекари все още е дискутируем като качество на здравната услуга.
Трето: По отношение на болничната помощ резултатът се дефинира като излекуван пациент, а заплащането за „случай” е на базата на определен разход за лечение по клинична пътека. Това дава основание за очакване за стандартизиране на медицинската практика.
Четвърто: В рамките на т.нар. реформа се въведе конструкцията на Националния рамков договор, която считаме вече за анахронизъм.
Пето: Предходните правителства въведоха абсурдния принцип за пазарните механизми в здравеопазването, а това правителство довърши абсурда с т. нар. делегирани бюджети за болниците. В рамките на същия този абсурд Министерство на здравеопазването стовари общите и капиталови разходи на гърба на болниците за сметка на клиничните пътеки.
Шесто: Лекарствената политика на НЗОК не само не облекчи състоянието, а значително го влоши чрез:
– забавяне на обществени поръчки;
– изземване на минималния рандеман от аптечната мрежа и силовото им фалиране;
– необосновано оскъпяване на лекарствени средства;
– нецелесъобразни замени на лекарствени средства с цел пестене на пари, а не ефективно лечение и животоподдържащи и спасяващи средства.
Седмо: През настоящата година един от основните проблеми за фискалната устойчивост на системата е Законът за бюджета на НЗОК. При законово определена здравна вноска от 2009 г. от 8% на практика се използват 6%, а за 2010 г. – 5% от постъпилите здравни вноски. Освен това държавата като осигурител има твърде имагинерен принос към системата. От дължимите за 2010 г. 941 120 лв. тя на практика ще трансформира 111 347 лв., а остатъкът се твърди, че ще депозира в БНБ за запазване на баланса по консолидирания държавен бюджет. По този начин Министерство на финансите като касиер на правителството е в състояние на абдикиране от задължението по чл. 52 от Конституцията. На практика всички правителства, включително и това, задържат значителни средства от бюджета на НЗОК във фискалния резерв, вместо да ги инвестират в здравеопазването.
Осмо: Въпреки настоятелните предложения на КТ „Подкрепа” за завършване на цикъла на интегрираната информационна система, липсва съществената финална фаза – връзката с пациента. Въвеждането на електронна пациентска карта, базирана на постигнатите достижения за хлорографски запис, е от особена важност. По този начин и пациенти и лекари независимо в коя част на ЕС или САЩ ще имат целия здравен статус, на всички извършени медицински дейности в хода на всички лечения и всички предписани лекарствени средства. Това ще улесни, от една страна, здравната грижа, а от друга – ще минимализира фиктивната дейност и злоупотреби от страна на изпълнителите на здравна помощ.
Девето: Въпреки широко прокламираните идеи за здравна помощ, де факто такова нещо няма. Нещо повече, разнопосочните сигнали и липсата на стройна визия създават усещане за интелектуална и експертна немощ за разписване на адекватна стратегия и нейното реализиране.
Десето: Поредните опити с административни похвати да се решат толкова сложни и специализирани реформи са обречени на фиаско. Фрапиращ пример за това е изолирането на синдикатите, които представляват тази част от осигурените, които плащат осигурителни вноски, от надзора на НЗОК.
В заключение, считаме че стартът на здравната реформа не се е състоял в продължение на една година.
Председателят на НСТС обещава на социалните партньори, че министърът на здравеопазването, който и да е той, ще представи концепция, но за една година не можахме при двама министри да разберем какво се случва.
- Образование
За тази система също няма нито дума в тригодишната бюджетна прогноза. Състоянието на системата е много тревожно предвид недофинансирането, базирано на делегираните бюджети.
Явно няма да има промяна на единните разходни стандарти, защото в основните допускания няма ред за тях. За КТ „Подкрепа” е необяснимо това неглижиране на тази система, при ангажиментите, които има България към изпълнението на Лисабонската стратегия.
ІV. Консолидирана фискална програма и разходни тавани
- Разходни тавани за периода 2011 – 2013 г.
Коментарът по това приложение е изключително труден, защото няма разумно обяснение за големия дисонанс в редукцията на разходните тавани на министерствата и ведомствата, която се движи от 1,5 % за Министерството на околната среда и водите, до 19 % за МТСП. За КТ „Подкрепа” е необяснимо как Министерството на труда и социалната политика, което в период на криза, следва да провежда най-активни действия по отношение на:
– пазара на труда;
– социалното подпомагане;
– контрола по спазване на трудовото законодателство и т.н., е най-онеправданото, а МОСВ, което разполага с достатъчно средства по ОП е в привилегирована позиция, още повече, че това министерство е виновно за:
– загубата на близо 2 милиарда лева от продажбата на вредни емисии;
– загубата на работни места, поради екологична несъобразеност.
Интересно как МС ще отреже с 21 % средствата за Конституционния съд и как и защо се редуцират с 21,1 % средствата за Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Това ли е новият подход за установяване на ред и законност в страната.
Необяснимо е отношението на Министерство на финансите към Комисията за регулиране на съобщенията и Агенцията за ядрено регулиране, чийто средства се намаляват съответно с 19,4 % и 19,9 %.
За сметка на това има привилегировани министерства, като това на физическото възпитание и спорта, чиято дейност уважаваме, но по време на криза то в никакъв случай не е водещо.
Този подход показва, че липсва икономически смисъл в определянето на разходните тавани, както и наличие на стратегия в разходната политика, насочена към излизане от кризата. Разпределението на средствата е чисто субективно и контрапродуктивно.
- Консолидирана фискална програма
В най-общ план мнението на КТ „Подкрепа” по тази програма е следното:
Първо: Силно надценена приходна част, в т.ч.
– как ще растат приходите от ДОДФЛ, след като има сигнал за замразяване на доходите и се очаква увеличение на безработицата;
– как ще растат приходите от ДДС, след като ще расте главно износът;
– продължаващото се увеличаване на акцизите не само няма да увеличи приходите от тях, но в номинално изражение тенденцията ще е отрицателна.
Второ: Действията на икономическия екип ще стимулират сивата икономика, която и през 2010 г. бележи ръст с около 7 – 8 % и понастоящем е 37 %.
Трето: Разходната част ще се окаже в изключително тежко състояние, защото предвидените сериозни рестрикции ще се задълбочат от необоснования оптимизъм на приходната част, в резултат на което основните публични системи ще изпаднат в колапс;
Четвърто: Увеличаването на дълга и колебливата лихвена политика ще задълбочат негативните тенденции;
Пето: България ще продължи да бъде „донор” в ЕС, поради липсата на капацитет за ползване на еврофондовете.
- Управление на дълга
Увеличаване на брутния държавен дълг в условия на рецесия е неизбежно. Проблемът е кога, как и с колко това ще стане. В този смисъл за КТ „Подкрепа” актуализираната стратегия за управление на държавния дълг се оказа крайъгълен камък на намерения и идеи на икономическия екип на правителството с БНБ.
Анализът на този документ показва :
Първо: Досега държавният дълг е управляван с променлив успех, в т.ч.:
– в края на 2009 г. външният държавен дълг е увеличен с 19,5 милиарда евро спрямо 2008 г.;
– структурата на външния държавен дълг по кредитори се е променила в полза на МБВР с 6,5 процентни пункта и вече относителният дял на тази банка е 30,83 %, докато ЕИБ има относителен дял 12,37 процентни пункта, т.е. относителният дял на държавните заеми с неясно предназначение са 2,5 пъти по-големи от инвестиционните, които директно са ориентирани към икономически растеж;
– валутната структура на държавния дълг е ориентирана главно към еврото с относителен дял 54,75 % при трайно тежкото състояние на европейската валута и преимуществено фиксираните лихви от преди кризата, тази позиция носи големи негативи;
– съотношението на фиксираните лихви / 75,77 % / към дълг с плаващи лихви /24,23 %/ в условия на рецесия и ниски лихвени нива за периода 2008-2013 г. считаме за контрапродуктивно;
– остатъчният срок на държавния дълг е относително добре структуриран, с изключение на задълженията над 10 г., които като относителен дял би трябвало да бъдат по-големи, отколкото тези от 1 до 5 г., съответно 23,13 % и 28,5 %.
Второ: Дефинирането на основната цел и подцелите по принцип е правилно, но подходът и инструментариумът за тяхното достигане имат до някъде екзотичен характер, в т.ч. :
– контролираното увеличение на дълга в условия на финансово-икономическа криза е правилен подход, но реалните факти говорят друго.
Допусканията относно резерва са истинска екзотика. Правителството и до днес не е предложило приватизация, както на остатъчни дялове, така и на държавни търговски дружества, така че да разчита на приходи от приватизация е нереалистично.
Освен това, на два пъти тази година се планира бюджетен дефицит, което си е директно увеличение на дълга, но няма гаранция, че няма да се случи и трети път. В този смисъл, едва ли може да се говори за контролирано увеличаване на дълга.
Емитирането ДЦК на международни капиталови пазари не е лоша идея, но с имагинерен изход, поради консерватизмът на инвеститорите, от една страна, и високата степен на риск и слабо доверие в българските дългови инструменти, от друга страна.
Директното кредитиране от ЕИБ и СБ е възможна цел, но със сериозни лихвени разходи.
Трето: На фона на разсъжденията по-горе съвсем екзотично звучи следващата подцел „ограничаване на бюджетните разходи за обслужване на дълга”, защото е :
– неудачна валутна структура към настоящия момент и следващите три години;
– неудачна лихвена политика в период с минимални нищожни лихви да има над 75 % фиксирани лихви от преди кризата, които по правило са по-високи.
Четвърто: Следващата подцел „осигуряване на стабилни източници за финансиране на бюджета и рефинансиране на дълга” звучи като лозунг, имайки предвид какво пише като намерение. С две думи – в материала не пише нищо.
Пето: Разделите в концепцията за пазарно-ориентирано финансиране и поддържане на тясна координация между МФ и БНБ, Евростат и МВФ. рейтинговите агенции, безспорно могат да бъдат квалифицирани „нищо, но от сърце”, т.е. не носят нищо ново, свързано с конкретната кризисна ситуация и не отчитат, че България, за съжаление, е най-безинтересната държава в ЕС за инвеститорите. Освен това факт е, че ЕК вече гледа с недоверие на твърденията на икономическия екип, защото предстоят през есента две много сериозни проверки, в т.ч. и от Евростат.
В заключение, КТ „Подкрепа” счита:
Първо: Политиката на МФ е прокризисна и неспособна да изведе страната от кризата, нещо повече, има реална опасност:
– България да влезе в още по-тежка рецесия;
– да компрометира Валутния борд и през икономическа да инспирираме дълбока финансова криза.
Второ: Необходими са спешни мерки за коренна промяна в методите и инструментариума за водене на фискалната и икономическа политика, адекватна на реалната ситуация в страната, Европа и света.
КТ „Подкрепа” категорично не може да приеме тригодишната бюджетна прогноза и изказва категоричното си мнение, че по пътя, по който води икономическият екип България, катастрофата е сигурна.
КТ „Подкрепа”, като национално отговорен синдикат и партньор на правителството, е готова да окаже максимална експертна и логистична подкрепа за:
– сформиране на извънреден икономически екип за разработка на цялостна доктрина за развитието на страната;
– да участва в конкретни детайлни разработки по бюджетната прогноза, Бюджет 2011 г. и данъчните закони, както и за следващите три години.